Дръжте курса

Надявам се, че и вие обичате хората, с които работите, също толкова, колкото и аз. Иска ми се всеки от вас да можеше от време на време да надниква тук, в централния офис на Форевър. Бихте се запознали с едни от най-страхотните хора. Хора, които посвещават живота си да ви служат и да превръщат компанията ни в невероятно място, в което всеки има възможност да надскача себе си. Едно от най-интересните неща, които наблюдавам, като включвам и самия себе си, е как човек реагира под напрежение и когато нещата не вървят по план.


Един от колегите в офиса е бил известно време във флота и преди няколко дни каза нещо, което ме накара да се усмихна. Не бях чувал израза преди и след като заедно се посмяхме, решихме да го проверим. Той употреби думата „безветрие“. Знам, че в момента мнозина от вас вече се чудят каква е връзката с традиционното послание в края на годината и с мотивацията да превърнем 2017-а в най-фантастичната досега. Имайте търпение!


Научих, че моряшкият живот понякога е толкова монотонен, че се е появил специален израз, описващ часовете, дните и седмиците, в които само се чака. Той се използва от векове и извън корабоплаването за моменти, в които нещата не вървят точно така, както ни се иска, със скоростта, с която очакваме, или в посоката, която предпочитаме. Такива периоди на стагнация се наричат „безветрие“ по аналогия с областите около екватора, където пасатите не духат.


Преди години, когато ветроходен кораб пътувал на юг към екватора, обикновено се движел доста бързо, носен от прохладните и свежи пасати. На борда царяло оживление. Моряците все още разполагали с достатъчно прясна вода и храна. Вятърът поддържал доброто настроение на всички, изпълвал ги с въодушевление и надежда, че пътуването ще е успешно. И тогава, в рамките на броени минути, вятърът утихвал и корабът внезапно застивал.


Постепенно температурата се покачвала. Полюшването насам-натам започвало да предизвиква гадене и моряците били завладявани от отегчението, безсилието и съмненията на безветрието. Духът им се сривал. Вълнуващото и ободряващо пътуване се превръщало в горещо, задушаващо и клаустрофобично чакане. То можело да продължи с дни и дори седмици и изпиталите го вярвали, че само провидението може да го прекъсне с повей на вятъра, който да ги придвижи обратно до пасатите.


Застоят създавал сериозни проблеми за командващите кораба, които трябвало да поддържат дисциплината и да отвличат мислите на моряците от носталгия по дома. Капитаните имали два варианта.


  1. Сурова дисциплина и убийствени изисквания.
  2. Строг режим и фокусиране върху поправяне и на най-дребните неща. 

Във втория случай целият екипаж бил подлаган на стегнат режим. Всеки моряк задължително трябвало да е на вахта по 12 часа на ден. Търкали всяка палуба, поправяли всеки шпил и платно. Всяка движеща се част се смазвала и поддържала в идеална изправност. Добрите капитани дори въвеждали период през седмицата, наречен „Оправи и закърпи“, когато екипажът бил задължен да зашива дори и най-дребното разпорено или скъсано местенце по униформите.


Капитанът знаел, че даже най-малката цепка, ако не бъде оправена навреме, ще се превърне в огромна дупка и цялата дреха ще стане за изхвърляне. Идеята зад режима била да поддържа екипажа съсредоточен и готов да реагира, когато отново се появи вятър или пък врага, да не позволява външният застой да предизвиква и вътрешен.


На моряците им се струвало, че корабът е напълно неподвижен, но капитанът бил по-наясно. Знаел, че режимът ги учи на дисциплина, сила, сплотеност и братство. Знаел също, че дълбоко под повърхността една мълчалива и невидима сила бавно движи кораба през безветрието. Защото не вятърът трябвало да измъкне плавателния съд от мъртвата зона, а океанското течение, което тихо го дърпало към по-ведри ширини.


Надявам се сега да сте разбрали, че това е нещо повече от урок по история на мореплаването. Всеки един от вас е капитан на своя бизнес и със сигурност сте изпитвали подобни чувства като първите мореплаватели. Всички сте летели напред с опънати от пасатите платна и каквото и да сте правели, е било сполучливо – представянията ви са били силни, търсенията – плодотворни, а бонусните ви точки – изумителни.


Убеден съм, че също така сте попадали и в безветрието на бизнеса, когато ви се е струвало, че представянията ви са вяли, търсенията ви – безплодни, а бонусните ви точки – съмнителни.


Е, какво ще правите като капитани на бизнеса си, ако вятърът в платната ви временно утихне? Можете да оставите духа си да се срине и застоят да ви завладее или дори да изоставите кораба си. Точно като едновремешните моряци и вие трябва да прибегнете до стриктния режим на работа, да действате методично и да станете специалист в занаята си. Трябва да се стараете да сте точно този, който трябва да бъдете. Обучавате ли се, говорите ли с хора, споделяте ли продуктите, оптимистично ли гледате на нещата? Усърдно и умно ли работите?


Дори и в най-замрелите и мрачни моменти в бизнеса ви вие всъщност напредвате невероятно много. Течението дълбоко под повърхността ви придвижва към мястото, до което трябва да стигнете.


Никога не забравяйте, че във Форевър винаги напредваме. Има моменти, в които това е по-трудно да се измери, но никога не спираме да се движим.


Пълен напред!


 



Грег Моън

Свързани продукти